Иво Минчев

Така желаната от мен почивка дойде. Не съм се уморил от работа, а от София. За щастие сега цялата следваща седмица ще съм си в Русе.

Вчера (22.04.2008 – вторник) преживяхме катастрофа. Бързам да уведомя всички, че и двамата с Лидия сме невредими. Ама като кавам невредими – имам предвид, че на базата на това, което ни се случи е живо чудо, че сме без наранявание.

Един човек, който ми е много близък се завърна за малко в Русе. Оги – един прекрасен човек, музикант и композитор. За беда можах да го видя само за няколко часа. Когато си около него ти влияе много позитивно. Имаш едно усещане за спокойствие, което не може да се замести с друго.

Снощи се разбрахме да се видим. Срещнахме се на „Лайното“ и веднага отидохме на Сан Марино да пием по една бира. Малко по-късно дойде и неговия приятел Дечо. Поговорихме, спомнихме си някои неща и отодихме на Арт-а да продължим. Там посвирихме малко на китарата с Теди, попяхме си… Повече от година и половина не бях чувал гласа на Оги. Как брилянтно пее този човек!

Помолих го да намери папката с текстовете на песните си. Живо разхищение е такива хубави композиции да се забравят. В съзнанието си припомних „All I Need“ и „Goin’ Down“, а „Wayside Motel“ даже си я изпяхме.

Днес Оги дойде на работа със Су-Кхи (приятелката му от китайски произход) да си кажем чао. За съжаление не е могъл да намери папката с текстовете си, но обеща че ще потърси и в София. Много се надявам да го видя пак.