Иво Минчев

Част 1 - сопотския балкан

Май трябва да се прекръстя на Пантелей. Мине-не мине месец и хващам пътя. Ако не ми мине котка път в петък заминавам за Сопот. Ако трябва да сме по-точни към сопотския балкан. Има там една мно-о-о-ого хубава местност с много хубави гледки. Най-хубавото е, че там ще се събера с много хубави хора. Иначе казано - най-лудите глави от БМЧК (въпреки че повечето са напуснали организацията, като мен). Там съм ходил веднъж през септември 2006 г. Тръгнах с Фичо и Гери от Русе на автостоп. Пристигнахме в хижа “Незабравка” преди обяд. Същите душмани бяха там (имам предвид мойте хора). Към 4 часа аз вече бях на мотика яко. Имам даже доказателство - клик. От тогава започнаха да ме базикат, че съм карал трактор . Супер беше… Още помня прекрасните закуски, които ядохме в Сопот сутринта, смокините на баба Иванка, които ни насистиха на прибиране и малката зарязана кола на която се “возихме” по пътя за Русе. Снимките от това събитие са в галерията ми.

Та звъни ми преди една седмица Емо Сираков - едно от другарчетата ми с които бяхме на хижа “Незабравка”, който последните две години е в САЩ. Вика ми “Айде да те водим да караш трактор”… Точно толкова ми трябваше за да се реша. След това и Сисо от Търново (тоя дето снима пиянското ми клипче) добави още малко цвят в картинката и съвсем твърдо реших да направя всичко от себе си за да отида. Е, факт е. Ако не ми мине котка път - заминавам. Разликата е, че тази година ще сме на х. Добрила, защото Незабравка е в ремонт. Това не е от такова значение. Хората са важни.

Част 2 - концерта на Paul Gilbert в Пловдив.

Като заговорих за луди глави - тук е мястото да спомена Дани от СМЕ. Ако не е тя сигурно някой ден ще си умра с отворени очи. Дани си ми е приятелче, което редовно ме кани на такива музикални събития.

Тази събота (следващия ден след Сопот) в моя любим град ще свири китариста на Mr. Big - Paul Gilbert. Китарист от класа. От Добрила заминавам директно за Пловдив. Ще се видя с братчеда, след концерта ще пием 2-3 питиета (и Дани се е заканила) и после си хващам пътя за Русе.

Еми… това е.
ЖЕСТОК ПЛАН, НАЛИ?