Вижте още и „Големите концерти“!

/В редовете отдолу ще прочетете цялата ми музикална история. Знам че е малко дълга но се надявам да не е оттегчително./

Започнах да „свиря“ в първата си група като бях 12 годишен. Това беше по-скоро детска игра. Вземахме от приятели акустични китари, събирахме децата от блока в един апартамент и правехме концерти. Барабаниста свиреше на кашони, легени и други такива неща. Записахме „албум“ с един малък касетофон. Имахме даже и LIVE – запис. Общо взето много се вживявахме. Забравих да спомена, че никой от нас не знаеше как се държи дори китарата. Представете си какво е представлявала „музиката ни“. По-късно направихме „най-големия си хит“, който бе с цели 2 акорда. :-)

След известно време си купих първата акустична китара. Започнах да ходя на уроци по класическа китара при Валентин Спасов, но осъзнах, че класиката не е моята стихия и се върнах в HEAVY METAL-a. През това време вече бях разбрал, че това, което съм правил досега е игра. Купих си първата електрическа китара и започнах да събирам група. Така и не успях. Може би около година по-късно ме поканиха да свиря в група VIPER – първия ми по-сериозен състав. Свирехме здрав HEAVY METAL. Групата имаше някаква карма. Още на първото си участие в местния фестивал взехме 3-то място. От тук стартирахме. От всеки фестивал си тръгвахме с награда. Свирехме по клубовете в Русе и в околните градове. Групата постепенно придоби популярност в града, на която не се радвахме дълго. През 1998 година направихме и първия си запис в студио Фаворит. Песента можете да изтеглите от тук

Известно време след това основателя на VIPER напусна групата и променихме името на ADELARIS. Точно тогава твърдата музика започна да губи популярност и като че ли загубихме сила и желание да свирим, след което се разпаднахме.

Състав:

Вильо – бас (VIPER)
Ивайло Койчев – вокал (по късно сменен)
Божидар – китара (по-късно сменен)
Иво Минчев – китара
Бранко – китара
Мишо – барабани (по-късно сменен)
Камен (Камбата)- барабани
Ивайло Димитров (Пикапа) – вокал
Даниел (Дънса) – бас (ADELARIS)

Следващaтa формация, в която участвах беше група СВЕТЛО СИВО. Тази група продължи успеха на Viper и Adelaris. Отново награди по фестивалите и само добри отзиви. По-късно заради интрига настроена срещу мен бях изгонен от Светло сиво и бях заместен от Митака (Fobos). Не след дълго групата се разпадна.

Състав:

Светльо Бахчеванов – барабани
Иво Минчев – китара
Чочо Дуканов – клавирни
Ивайло Димитров (Пикапа) – вокал
Светльо (Дядо) – бас
Димитър Митев (Митака) – китара (след мен)

Следва един период на преосмисляне на интересите и желанията ми. Около година и половина не се занимавах с групи. Бях отвратен от междумузикантските взаимоотношения в Русе. Реших да се насоча към по-комерсиални проекти. Тогава се появиха момчеата от група Поли. Групата свиреше алтернативен рок и гръдж. Като музиканти никой не блестеше, но в групата имаше някакъв заряд и още един голям плюс – добър вокалист. Поканиха ме. Приех заради предизвикателството да свиря в група с други разбирания и ниво от моите. Беше трудно. В един момент започна да не ми понася, хора които не знаят как да хванат китарата да ме учат и напуснах. След мен напусна и Ичо – вокалиста. Тогава групата взе за вокал Игор – един жесток глас, с когото тогава работехме като музиканти в един ирландски пъб. Заминаха за София. Пуснаха ги по БГ радио, подгряваха на HIM и това беше достатъчно за не изържат напрежението и да се разпаднат. Игор сега пее в Сафо.

През това време с някои стари приятели направихме група Fahrenheit. Хубава група, която се радва на успеха си твърде малко. Само едно зашеметяващо участие и се разпаднахме. Може би вината за това до голяма степен е моя. Тогава реших да не се заминавам с групи защото с повече хора се работи по-трудно. Насочих се към по-камерните формации. От групата Fahrenheit остана едно акустично трио (аз, Чавдо и Ния). Подготвихме клубна програма и започнахме да свирим всеки четвъртък в клуб Funky (бившия Канас). След това Чавдо и Ния заминаха и отново останах сам.

Fahrenheit
Състав:

Чавдар Антонов (Чавдо) – вокал и бас
Ния Бунарджиева – вокал
Светльо Бахчеванов – барабани
Иво Минчев – китара
Пешо Макавеев – клавирни и вокал

Тогава се сетих за един стар познат, който пее брилянтно. Обадих се на Оги и заедно направихме акустичен дует Tinder (ОгнИво). Продължихме във Funky. Затвориха заведението и намерихме поле за изява в други заведения. Един добре обезпечен фен на музката спонсорира наш запис и така записахме песента на Оги „Wayside Motel“. След това с Оги направихме запис и на моята „Последна помощ“. Веднага след това той замина на гурбет извън страната. Това беше краят и на Tinder.

Това беше втората ми голяма музикална пауза. Причината вече се криеше в това, че в града не останаха свестни музиканти, които да отговарят на стиловите ми предпочитания. През този престой, обаче осъзнах няколко важни неща. Човек не може да избяга от същината си. Рокът и хеви метъла е това, което исках да правя. Другото нещо, което разбрах е, че музиката е средство за удоволствие и в никакъв случай средство за препитание (поне за мен). Просто осъзнах, че всички комерсиални проекти, с които се бях хванал са затъпили усещането за емоционалния „оргазъм“, който изпитва човек, когато се качава на сцената.

Тогава се обадиха момчетата от група Stormblast. Техният китарист Мартин бе заминал за София и имаха нужда от нов. Групата определно не струваше. Стила беше хеви, но само това май беше якото. Всеки един от групата теглеше към нещо друго. Веднага ми направи впечатление невероятният глас на Владо и може би заради това се съгласих да свиря с тях. Отново опитах да им дам някои насоки за развитието (които само Владо разбра) и групата по-късно се разпадна (повтори се историята с Поли). За щастие аз и Владо запазихме добри взаимоотношения.

Малко по-късно един познат ми показа едно заведение зад халите в което се пуска рок. Става въпрос за бар Рокада. Стъпих там за първи път на 16.06.2006 г. – един ден преди рожденния си ден. Останах там до 7 часа на другата сутрин. С Чавдо извадихме една китара и си направихме супер купон. Започнах да ходя редовно там. Чувствах се като удома си. На следващия китарен купон там, реших да извикам и Владо с неговата кухарка. Отново си тръгнахме по светло. Тогава ни хрумна ей така само да опитаме за кеф да напаравим нещо като акустичен концерт там. Без обява, без реклама. Една събота извадихме малко техника и започнахме. Хората не очаквали такова нещо реагираха много бурно и доволно. За нас кефа беше не по-малък. Тогава решихме да го направим още по-яко. Джем сешън с цяла банда. Цялото заведение се пръскаше по шевовете от хора.

Това се повтори още два пъти. Така след третия гиг аз, Владо, Ники, Пацо и Росен се събрахме и основахме… Rockada

Признавам си, че никога съм свирил в по-добра група. Освен всичко друго и членовете и са супер хора. Може би това е групата за която съм мечтал. За малко време постигнахме много успехи. Групата сама дърпа напред. Повече Rockada ви предлагам да прочетете в www.rockada.net. А колко е добра групата? Убедете се сами от клипчетата долу.

Състав:

Валдислав Караджов – вокал (по-късно напуснал)
Карел Маринович – вокал (по-късно напуснал)
Цецо Анастасов – вокал (по-късно напуснал)
Симеон Николов – вокали
Николай Хараламбиев – бас и вокали
Пламен Петков – барабани
Иво Минчев – китара и вокали
Росен Димитров – клавишни и вокали

LONG LIVE ROCK ‘N’ ROLL!!!

Моля, виж страничната лента за подстраниците.

1 Comment »