Иво Минчев

Дани, благодаря ти за поредното магическо изживяване, с което ме дари.

Повярвайте ми! Трудно ми е да пиша. Все пак с тази ръка стиснах неговата. Няма да ви описвам историята ми с пътуването ми до София и как на косъм замалко да ми се размине всичко, защото това е достойно за една отделна история. Важното е, че бях там on time.

Часът е 19:50, а аз тепърва се появявам пред входа на залата, където вече ме чака Дани заедно с останалите 9 души имащи превилегията да се срещнат с Люк и да му стиснат ръката.

Скоро от страницата на София Мюзик Ентерпрайсес стана ясно, че мозъка на ТОТО – една от любимите ми банди – Стив Лукатър ще забие в София

Нали съм си луда глава взех, че попълних своето Rock CV в страницата на радио Стар ФМ. И ето на – моята мутра се появи на страницата на СтарФМ.

Около 3 часа след обяд бяхме на стадиона. Бяхме 32 души организирана група от Русе (повече за това тук). Имахме уговорена среща с Тома от Мюзик Айдъл. Още докато течеше тя разбрахме, че камионите с техниката на рок-титаните е още на макденоската граница. Започнахме да се погдотвяме психически за дългото и мъчително чакане.

Срещата с Тома приключи. Наредихме се на входа. Само там загубихме около час. Пуснаха ни на стадиона. И тъкмо влязохме щастливи обявиха (вече официално) за закъснялата техника. Няма шанс. Купихме бири и се настанихме на тревата пред сцената. Тома излезе, изпя си песните, мина, замина, забравихме за него и едва около десет и нещо обявиха че концерта ще започне най-късно в 11…

Към 11 без 15 започнаха Whitesnake.