За приятелите ми
Публикувано от Иво Минчев Включен на 18 юни 2009 в 07:59 pm | Отбелязано като: Майтапи, Новини, Случки
Вчера навърших 29 години. Това ми даде повод да се замисля, че това ми е последната година в живота ми, в която ще има цифрата 2 най-отпред на годините ми (освен ако не доживея до 200). Догодина ставам на 30 години. Това звучи сериозно и е нормално да се очаква от един тридесетгодишен човек да е по-сериозен. Аз обаче в главата съм такъв хлапак още, че не знам как някой ще ми повярва, акто ме питат аджаба на колко съм.
Както и да е. Вчера бях планирал да събера най-близките си (или поне тези от тях, които могат да дойдат) само за една биричка, да се чукнем и да се прибираме. Голямото парти е планирано за другата седмица, когато ще празнуваме с още двама приятели – Пацо и Добри.
И така. Събрахме се ние около 5-6 души на барчето на театъра за по една бира. Да, ама не. Оказа се, че трябва да чакаме едно от момичетата в компанията, тъй-като тя беше на театър. Е да, ама театъра продължи малко по-дълго и вместо по една вкарахме по три бири. Тя обаче (третата бира) винаги си иска приятелките. Така неусетно стана 11 часа и барчето трябваше да затвори. Е да ама ние вече се бяхме развеселили и се преместихме на единственото денонощно в района – небезизвестното Сан Марино. В един момент едната от лудите глави в компанията се появява с табла с чаши едно шампанско. Както пиехме бири обърнахме рязко посоката. Малко след това дойдоха други 2 луди глави с бутилка J&B.
Вечерта завърши към 2 през нощта. Остана само един трезвен, който беше решил да спре да пие (поне временно). Няма значение, че всички бяха на работа на другия ден. Вярвайте ми, ще деня днес беше тежък за повечето от нас. Сефте!

Baby Thomas’s Store
My Web Server
noTrial.Info
Блогът на моят приятел Алекс Георгиев
Забавни статии, стихчета, картинки
Портфолио
Русе в Рок
skapi ivo,sajalqvam za tezi,koito ne sa do teb,no znae6,4e jivota iska ponqkoga jertvi.tova,4e si emocionalen,e mnogo hubavo.ne sajalqvai za ni6to i priemi edin savet ot men-ne razru6avaite(i dvamata)tova,koeto ste izgradili vav vrazkata si za celi 2 godini.ti znae6 za kakvo govorq.obi4ame te vsi4ki i vinagi 6te e taka.ti si super i zaslujava6 uvajenie i podkrepa.obi4ame te!
Силвийке, първо искам да ти благодаря за топлите думи. Надявам се и половината от това, което казваш да е истина. Да си емоционален понякога е лош съветник. Трябва да има баланс между емоцията и разума.
Относно съвета ти… Ние наистина постигнахме много за 2 години, но аки и двамата сме разумни няма да се разруши дори да не сме заедно. И аз и тя сме се променили взаимно и то към по-добро. Аз лично обаче трябва да направя тази промяна в живота си. Най-неприятното нещо е, че за да продължа аз напред трябва да нараня близък за мен човек, на когото държа. Уви. Аз вярвам, че тя ще се изправи скоро и ще оттърси от шока, който преживява. Винаги можете да разчитате на мен и вие е Емито и Лидия. Аз имам много високо мнение за вас и това, което се случва сега няма да го промени.
До скоро.
Ей човече, … Вярно, че не съм ти от приятелите, че да пиша в този пейдж, ама не намерих къде другаде… И да си дойдем на думата. Аз съм Мими, за която се потруди да направиш уеб менструационен календар и за чийто съпруг помогна за сайта (moc.oemohpot.www). Благодаря ти! Очаквам да те видя някъде във времето и пространството и да почерпя едно!
Хехе… Както се казва в един от любимите ми филми – „One is glad to be of service“.
Тъй тъй… Чакай и аз да кажа едно ТЕНКС за отделеното време. Обаче, в същия момент искам да те критикувам – отдавна не си писал нищо тук:
http://photos.mayaiv.com/index.php/v-rimi/
Факт. Наистина не съм. Ама така е. Аз не се свъртам много удома. Отпуск съм все пак.
Хич не се оправдавай, щото както гледам – и тук май скро не си писал!!! :-P
Мързела е влика сила.